САМОРАЗТУ̀РЯМ СЕ, -яш се, несв. (диал.); саморазту̀ря се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Саморазпускам се; саморазтурвам се. След обявяване на Съединението на Източна Румелия с Княжество България под скиптъра на княз Александър БТЦРК [Българския таен централен революционен комитет] съставя Временно правителство и се саморазтуря. Е. Стателова и др., СКБ, 82. След седмата книжка – излязла през март 1900 г., списанието [„Лесовъдец“] спира да излиза, а дружеството се саморазтуря. Гора, 2009, бр. 3, 17.